Фондът за незастраховани моторни превозни средства е създаден и се управлява от Гаранционния фонд съгласно Кодекса за застраховане и други приложими нормативни актове.
Целта на фонда е защита интересите на гражданите, пострадали при пътни произшествия по вина на неидентифицирани моторни превозни средства и такива без задължителните застраховки застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт.
Чрез дейността му се гарантира правото на увредените лица да получат обезщетение за претърпените вреди при пътен инцидент, въпреки липсата на застраховател на виновната страна.
І. В какви случаи Гаранционният фонд изплаща обезщетения на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС?
1. При пътно произшествие, причинено от неидентифицирано моторно превозно средство на територията на България
- В тези случаи се изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания.
- Обезщетения за вреди на имущество се заплащат само в случай на причинени смърт или значителни телесни увреждания, довели до болничен престой или е причинена смърт. В този случай Гаранционният фонд изплаща обезщетение и за вредите, надвишаващи 500 лв. и причинени на имущество на всички лица.
2. При пътно произшествие по вина на незастраховано моторно превозно средство с българска регистрация, което се е случило на територията на България, в някоя от държавите-членки или в трета държава, която участва в Многостранното споразумение
- В тези случаи се изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество.
3. При пътно произшествие по вина на незастраховано моторно превозно средство, което е внесено в България от друга държава-членка и не е формално регистрирано в страната. Условието е инцидентът да се е случил в рамките на 30-дневен срок от приемането на моторното превозно средство от новия собственик.
- В тези случаи се изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество.
4. При пътно произшествие в България, което е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава и за което няма гранична застраховка или сертификат "Зелена карта“.
- В тези случаи се изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество.
5. При пътно произшествие в България, което е причинено от моторно превозно средство, отнето чрез кражба, грабеж или друго престъпление.
- В тези случаи се изплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди, причинени на имуществото на увредените лица, надвишаващи 400 лв.
- Не се изплащат обезщетения за вредите, претърпени от лице, което по собствена воля е пътувало в моторното превозно средство, за което е знаело, че е придобито чрез кражба, грабеж или престъпление.
Гаранционният фонд изплаща обезщетения и по задължителната застраховка "Злополука" на пътниците, ако превозвачът не е имал такава застраховка.
ІІ. Как се финансира Фондът за незастраховани МПС?
Средствата във Фонда за незастраховани МПС се набират основно от вноски от застрахователите. Длъжни са да го правят всички компании, които продават застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, вкл. гранични застраховки, „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен транспорт. Размерът на вноската за една полица се определя всяка година от Комисията за финансов надзор по предложение на Съвета на Гаранционния фонд. Така на практика, всички застраховани лица чрез своя застраховател правят вноски във Фонда.
За 2023 г. вноската е в размер на 12.50 лв. за всяка полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Вноската по застраховка „Злополука” на пътниците в средствата за обществен превоз“ е 0,15 лв. за всяко място без това на водача.
Други източници на финансиране могат да са приходи от вземания по регресни искове, доходи от инвестиране средствата на фонда и други, описани в Кодекса за застраховане
Гаранционният фонд активно работи за намаляване броя на незастраховани водачи. На всеки такъв водач се изпраща уведомление за липса на застраховка и напомняне за последствията от това, включващи и последващо прекратяване на регистрацията на незастрахованото моторно превозно средство от компетентните органи на МВР.
ІІІ. Какъв е редът при изплащане на обезщетения от Фонда за незастраховани МПС?
Лице, което е увредено при пътен инцидент с незастраховано или неидентифицирано моторно превозно средство, може да предяви претенция за обезщетение пред Гаранционния фонд. Това може да направи и пред всеки застраховател, предлагащ задължителните застраховки. Застрахователят предава на Гаранционния фонд в всички документи по заведената претенция в срок от 7 дни от завеждането й.
- Предявяването на претенция пред Гаранционния фонд става в писмена форма. Попълва се форма на уведомление и се прилагат всички документи, описани в раздел „Ред за уреждане на претенции“.
- Предоставят се пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извършват плащанията - удостоверение или друг документ, съдържащ тези данни.
- В случай, че плащането от Гаранционния фонд към увредено лице става чрез пълномощник, то се изисква представяне на нотариално заверено пълномощно. В него трябва изрично да е указано, че увреденото лице е уведомено, че има право да получи плащането лично. При извършване на плащане на обезщетение, Гаранционният фонд писмено уведомява за това увреденото лице, като се посочва размерът на сумата.
- В случай, че се изплаща обезщетение за тотална щета на моторно превозно средство, Гаранционният фонд изисква увреденото лице да представи документ от компетентните органи , че превозното средство е с прекратена регистрация поради настъпила тотална щета.
В срок от три месеца от завеждането на претенцията Гаранционния фонд се произнася с решение, като определя размера на обезщетението или отказва плащането, когато не е налице основание за плащане или когато представените доказателства не са били достатъчни за установяване на основанието или размера на обезщетението.