Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Информация за управление на бисквитките

На фокус

  /  
  /   Максим Колев, председател на УС и изпълнителен директор на Гаранционния фонд: „Работим с грижа и отговорност към хората и средствата, които управляваме“

Максим Колев, председател на УС и изпълнителен директор на Гаранционния фонд: „Работим с грижа и отговорност към хората и средствата, които управляваме“

08 Юли 2024 г.

В интервю за в. „24 часа“ Максим Колев, изпълнителен директор и председател на УС на Гаранционния фонд, коментира редица актуални въпроси, свързани с дейността на ГФ и застрахователния сектор. Ето основните акценти от интервюто.

Системата за  издаване на полици „Гражданска отговорност“ функционира стабилно, безпроблемно се издават полици за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, след няколко дни на технически затруднения. Очакваме доклад от фирмата-доставчик с анализ на причините, довели до проблемната ситуация от предходните дни.

Проблемът възникна след планирана профилактика за подобряване на функционалността, проведена през почивните дни. В неделя процесът бе завършен и получихме уверение, от фирмата изпълнител, че системата работи безпроблемно. Но в понеделник възникнаха технически затруднения, свързани с натрупването на висок брой заявки за сключване на застраховки . Това наложи неколкократно рестартиране на системата, затруднено бе издаването на полици - за деня бяха издадени 5000 броя при обичайно около 9000. През следващия ден бе възстановено нормалното функциониране. В сряда например са издадени два пъти повече полици от обичайното -18 000 Предприехме допълнителни действия по оптимизиране и стабилизиране на системата. Към момента тя работи нормално, дори с по-висока ефективност от преди.

Предложенията за промени в Кодекса за застраховане във връзка с уредбата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са полза на потребителите - те са насочени към прецизиране и разширяване на защитното поле на застраховката.

Например лимитът на отговорност се увеличава. За неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 10,42 млн. лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица, сумата става около 12,63 млн. лв., или левовата равностойност на 6,45 млн. евро. За вреди на имущество от 2,1 млн. лв. за всяко събитие сумата се увеличава до левовата равностойност от 1,3 млн. евро или 2,55 млн. лв. Предвижда се и промяна в начина, по който ще се формира вноската към фонда за незастраховани МПС и обезпечителния фонд. Има възможност да не е фиксирана сума, както сега, а на база процент от начислената застрахователна премия. Това е по-справедлив подход, а и ще гарантира финансовата стабилност на фондовете при увеличените лимити по застраховката . Нов момент е, че ние ще изплащаме обезщетения на увредените лица при извършването на терористичен акт в България с използването на превозно средство.

Едно от най-съществените изменения е въвеждането на хармонизиран ред в държавите членки в режима за обезщетяване в случай на неплатежоспособност на застраховател по "Гражданска отговорност " на автомобилистите. Това ще става чрез гаранционен механизъм, в който участват обезпечителните схеми в държавите членки. Всяка страна ще трябва да определи коя местна институция ще изпълнява функцията на обезпечителна схема. За България това ще е Гаранционният фонд. По този начин се дава еднозначен отговор на въпроса кой е отговорният орган във всяка държава членка при несъстоятелност на застраховател. Нека припомня, че именно липсата на подобна обща европейска регулация и механизми беше в основата на казуса с фалиралата кипърска ЗК „Олимпик“, която имаше клон в България. В условията на неяснота по подобни казуси българският Гаранционен фонд трябваше да търси решение за защита на правата на българските граждани и това отне време. Заведохме арбитражно дело срещу кипърския фонд пред арбитър назначен от Съвета на бюрата в Брюксел, което, с някои условности, беше решено в наша полза. Така стана  възможно да се стартира процеса по изплащане на обезщетения през 2022г.

Други важни предложения за промени са свързани с уредбата на новия модел на „бонус – малус“ системата. Те основно идват в резултат на изискването по директива за създаване на правна рамка за издаване на удостоверения за цялата история на щетите, причинени от всеки водач и за начина, по който тази информация ще се използва от застрахователите при определяне на застрахователните премии.

Предвижда се отпадането на единния модел на „бонус – малус“, който така и не стартира през годините. Вместо това всеки застраховател ще трябва да разработи и публично оповести свои собствени „бонус-малус“ правила за определяне на застрахователната премия съобразно информацията за щетимост от предходни застрахователни събития, налична при Гаранционния фонд. Разбира се, застрахователите отчитат и други фактори, свързани с индивидуалния рисков профил на преводното средство и водача. Практиката е да се вземат под внимание характеристиките на превозното средство и къде обичайно се ползва, възраст и шофьорски стаж на водача и други. Застрахователните компании ще са задължени да оповестят на своя интернет сайт общите правила и принципи за прилагането на системата бонус-малус. Така всеки клиент ще има яснота как и по какви показатели се формира неговия индивидуален рисков профил и как това се отразява на предложената му застрахователна премия. Целта е да се формира по-справедлива цена за застрахованите, така че да се поощряват с отстъпки водачите, които не предизвикват застрахователни събития, за сметка на увеличаване на премията на водачите, предизвикали събития. Това е справедлив подход и обществото ни го очаква.

Удостоверенията за застрахователни претенции ще съдържат историята на причинените вреди при използване на дадено превозно средство, независимо от застрахователя, който е издавал съответната полица. Ще се издават по образец, единен за всички държави членки, въз основа на информацията от съответния регистър на ГФ. Активно се подготвяме за този процес, всъщност, и по настоящем издаваме удостоверения за предходни застрахователни събития на МПС. Работим и в посока дигитално предоставяне на тази услуга.

Плащанията към увредените лица във връзка с ЗК „Олимпик“- в несъстоятелност с продължават, към момента са изплатени почти 20 млн. лв. на увредените  лица. Предстои нов пети транш плащания през м. юли по предоставени ни списъци от ликвидаторите на ЗК „Олимпик“-в несъстоятелност в Кипър.  Надяваме се до края на годината да получим от кипърската страна ясна информация за всички предстоящи плащания.

За жалост, редът на изплащане и размерът на обезщетенията зависят от ликвидаторите на дружеството, които са назначени от кипърския съд. Несъстоятелността на дружеството също се провежда по кипърското законодателство и пред кипърския съд по несъстоятелността, т.е. извън България. Гаранционният фонд и българските държавни органи нямат механизъм, чрез който да ускорят процеса или реално да вземат отношение по даден казус. С кипърската страна продължаваме да имам спорове по конкретни въпроси и за да защитим българските интереси, започваме 2-ро арбитражно производство за спорните моменти, които те отказват да признаят

ГФ отчита високи резултати от дейността си, водещи са отговорността и грижата към клиентите, към управляваните средства, членовете на фонда

 „Започвайки своята дейност като председател в края на 2020 г., установих, че Гаранционният фонд се нуждае от преструктуриране и нова организация на работа. До каква степен сме успешни, се вижда през резултатите за 2023 г.“ обясни Максим Колев. Над 40% е ръстът на годишна база на инвестициите във финансови активи, оптимизирахме дейността на фонда и разходите, отчитаме почти тройно увеличение на печалбата. Изплатени са обезщетения в размер на 18,5 млн. лв. И един любопитен факт - дори и по отношение на най-популярната ни услуга - онлайн проверка за валидност на застраховката "Гражданска отговорност ", се отчита двукратен ръст. Броят на проверките достига 9 670 076 през 2023 г.

Основните предизвикателства на глобално ниво са свързани с климатичните промени, както и с иновациите в технологичния сектор.

Основните предизвикателства са свързани с климатичните промени водещи до необичайни стихийни събития за някои региони, както в страната, така и в световен мащаб. Например, наскоро бяхме свидетели на невиждани наводнения в Дубай където климата е горещ пустинен. Подобни и други необичайни явления забелязваме и на други места по света Други рискове са свързани и с иновациите в технологичния сектор.  

Например електрическите автомобили, независимо че разполагат с модерни системи за сигурност, по данни на водещи презастрахователи статистически причиняват повече застрахователни събития от конвенционалните. Това вероятно се дължи на по-голямата им мощност и по-ниски нива на шум. При тях съществува и по-висок риск от пожар заради батерията и внедрените електронни технологии. Киберрисковете също не са за подценяване. Най-голямот о предизвикателство, за което все още няма законодателна уредба в ЕС, е за автономно управляваните автомобили. Един от значимите въпроси е кой носи отговорност при настъпване на инцидент, след като няма водач Друга актуална тема е технологичната свързаност между колите и телематичните системи, които генерират огромна база данни. Те биха могли да бъдат ползвани за превенция и оценка на риска, както и за решаване на спорни казуси при катастрофи. Този въпрос също не е законодателно регулиран.

Най-голямото предизвикателство, за което все още няма законодателна уредба в ЕС, е по линия на автономно управляваните автомобили. Един от значимите въпроси е кой носи отговорност при настъпване на инцидент, след като при тях няма водач.  Друга актуална тема е технологичната свързаност между  МПС-та участници в движението на пътя, както и телематичните системи, които генерират огромна база данни - те биха могли да бъдат ползвани за превенция и оценка на риска, както и за решаване на спорни казуси при ПТП. Този въпрос също не е законодателно регулиран.

Някои от най-големите световни лидери в производството на автомобили вече създадоха свои застрахователни дружества и посредством информацията с която разполагат създадоха устойчиви застрахователни бизнес модели в допълнение на основната им дейност.

По отношение на българския застрахователен пазар, освен, че отчитаме динамичен ръст в премийния приход, има и позитивни сигнали по линия на пазарната структура. Дали ще реализираме пазарния потенциал зависи от много фактори – от общото развитие на икономиката,  от пазарните участници и институциите, от осъзнаването на смисъла и ползите от застрахователната защита, от всички нас като общество.

Забелязва се нарастване при застраховките на недвижимото имуществото. Такова има и в животозастраховането, което расте с по-бързи темпове от общото застраховане. Очакванията са, че позитивните тенденции да се запазят и занапред, включително и заради това, че се тръгва от ниска база и търсенето на застрахователна сигурност ще продължи да расте, докато достигне средните европейски нива. Само за сравнение - застрахователното проникване средно за Европа е 7,4%, а у нас се движи в границите от 2 до 2,4%, подобно на други държави със сходно икономическо развитие. Това е полето на нереализирания потенциал на нашия пазар. Дали ще го постигнем зависи от много фактори – от общото развитие на икономиката,  от пазарните участници и институциите, от осъзнаването на смисъла и ползите от застрахователната защита, от всички нас като общество.